Из „Съкровени Бургаски Посвещения”
(По повод публикациите на бургаски поети и писатели във в. „СЛОВОТО ДНЕС”, бр. 20, 28 май 2015 г.)
МОРЕТО
„Каквото и да кажа за Бургас,
не мога да не спомена Морето…”
Манол МАНОЛОВ
Морето пак ли във тебе се плиска
със лятната плажна и тъничка ризка?!…
А може би чака, а може би иска
небесния порив на Риска?!
Адажио чуваш ли вече в ушите,
ЛЮБОВ ли докосваш в звука на вълните?!
…Обичаш и гледаш във свои вини –
Вълните
и те ни донасят
вини…
2015
ДИРЕНЕ
НА ОБИЧ ЛЮБОВНА
„Уморих се да мисля за теб…
А да спра мисълта си, не мога.
Тя стои в тъмносиния креп
на нощта и наднича към Бога!”
Лорис МАНУЕЛЯН
Любовното мислене трайно е много…
ОБИЧ ЛЮБОВНА изгрява от Бога!
Разшифрована, Тя ще запее –
има Душата сияйна на Кея!
Смисъл любовен се ражда в Душата!
Може – и шепне в ухото на Вятъра!
А от Ухото на Вятъра тича
най-най-вълшебно наше Момиче…
…Умен може да бъде Човекът!
Его любовно тогава по-леко
литва – и знае къде да кацне:
ясно сияе в Духа на акации!
…Нежно ни лъхва акациев мирис –
можем тогава ЛЮБОВ да подирим!
2015
ПОКРАЙ МОРЕТО
„Ръждиво червена е меката есенна вечер.
Вървя по алеите. Мракът – и той по петите ми.
Градината: в сенки от мрежи рибарски облечена,
отваря врати – както сводник за влюбени-скитници.”
Светла ГУНЧЕВА
Съмва се покрай Морето – самотно
в тайното негово дишане кротвам…
Ето ме – има със него безкрая невиждан –
тихо поемам и негови изгревни грижи!
Лесно ми беше
да се отдам на пиянството нощно –
ангели все ме спасяваха –
искаха в моя душа да навлязат –
и още и още…
Господ нямаше нищо напротив –
и казваше:
„Умна глава само може
от дяволски действия да те предпази.”
…Нямах нищо напротив
Душата ми да ми спасят.
С нея исках
чистотата на Чувствата да си спасявам –
и чистотата
на Мислите…
Ето ме – вече единствено в Изгрева висвам.
Вая Душата си мислено с Мислите Божии!
А Морето се плиска със събудени чувства
и с Мисловност Възторжена!
2015
МОРСКИ МИСЛИ
„И ще бъда, докато
всеки порив на деня ме ражда.”
Калина ТЕЛЬЯНОВА
„Кеят е близо – ще го осмислим!” –
ангели пращат ни божии мисли!
Лесно ни ражда Любовния Изгрев.
Искрено литваме в слънчево близване…
Нежно докосвани с морския бриз,
ангели слушаме…
И без каприз
Трайно умеем със Морските Мисли
завист и злоба да чистим!
2015
ГОРСКА ЛЮБОВ
„Старецът. Пристигаше със здрача
Сам актьор в самотната си драма…
Тази вечер никой не разбра, че
старецът на гарата го няма…”
Ваньо ВЪЛЧЕВ
В самотата – сам и никой:
а над него – Птици чуруликат…
Нощно време той заспива късно…
…Във Гората днес е. Не е свъсен.
Ъгловите храсти му се радват –
няма ги секачите със брадви…
Любовта – отминалата – Тук
чурулика с приказния звук!
Ето го – той пак е със момиче –
вика го да него с пойни птичета!
2015
ВЕЧНАТА МИ СРЕЩА
„Там някъде, накрая,
където няма плът и аромат, и цвете,
градината е каменна
и върху всеки камък пише
името на нечия любов.”
Роза БОЯНОВА
Бог е казал: „Любовта събирам във една
откровена вечност…
Ясно гледам. Нямам аз вина…
Никой се не връща… Но сърдечно
огледалото ви земно гледа
все към земните ви схватки.
А Животът кратък, на предела
Разум вае в пощенските пратки…
От какво да се страхувам, щом умея
зайделото слънце да предам на Кея?
…А в Небето БОГ ще ме посрещне –
да упътва вечната ми среща.
2015
РИБОЛОВНО
И БОЖИЕ ВРЕМЕ
„Тези есенни дни били запомнени
по цялото Черноморие с големите пасажи от паламуд,
както и с ранните студове и силни северни ветрове.”
Георги ИНГИЛИЗОВ
Господ пак ме подсеща:
„Ето – и днес със Морето се срещаш…
От Морето ще можеш да вземеш
Риболовно и Божие Време.”
Господ има куража да каже:
„Имиджът земен не е най-важен.”
…Имаш ли разум, тогава умееш
нощният сън да го пратиш на Кея.
…Гневните звуци на морска стихия
истински тайни ще ти разкрият.
Лесно е да си в легло доверчиво,
излез в Морето – кръвта ти да живне!
…Зимното време в Морето подсеща:
„Обич се ражда сред многото срещи…”
Влезеш в Морето – и вече умееш
да преосмислиш Душата на Кея!
2015
РАДОСТ КРИЛАТА
или
РАЙСКИ КОПНЕЖ
„От своите крачки се бой,човече!
Те ще ти строшат главата по неравния път.
– Затуй искам да летя! – отвърнал човекът…”
Атанас РАДОЙНОВ
Аз съм си аз – и не мога да бродя
тайно и явно в гората прохладна…
Ангели все във Душата си водя –
никой край мен не е гладен, ни жаден…
Ангел е всеки, когато се спира –
смисъла свой и във друг да намира.
РАДОСТ ли носиш със Радост Крилата,
ангели раждаш в гнездо на Душата!
…Доблестно крехък, но и сияен,
Ти все лекуваш душевните рани!
Още умееш със искрени чувства
йоги да ваеш във свое Изкуство!
…В нощите в дни ги превръщаш – и знаеш
Обич как литва с очите на Рая!
…Виждаш ли Парка във твоя летеж,
имаш Крилете на Райски Копнеж!
2015
РИСКЪТ ДУШЕВЕН
„Потъвам (сам в забрава) и се давя
навътре в себе си.”
Росен ДРУМЕВ
Рискът да бъдеш във себе си само –
обич заражда, а не измама…
Смисълът земен е да проумееш
Емблематичната връзка на клея!
Най-небосводните чувства изгряват
Да ни отключат душевните брави!
…Рискът да бъдеш във себе си само
ум ни донася с приятелско рамо.
Може би всичко в живота ни земен
емблематично ни свързва със Времето?!
…Времето в нас – със Небесния ДУХ –
Любов дарява ни с божия слух!
2015
СЪДБАТА
„Поглеждам към небето,
което е видяло всичко.”
Бина КАЛС
Бог е свидетел – и знае всичко –
иска и знае за наши привички…
Никога той не упреква Съдбата –
ангели може да ни изпрани…
…Както се вглежда във нас – и подсеща:
„Ангели ще ви изпратя на среша.”
…Лесно се хващаме в ”божия мрежа”.
„Смешни сме риби” във боже крайбрежие”.
2015
МАЙЧИНИТЕ ГРИЖИ
„…кутретата стояха
достатъчно близо да майка си.”
Милка ИВАНОВА
Милост нямат децата към своите майки –
искат е стават всезнайковци…
Лесно е да се закърмят със вяра,
колкото да се изгубят зад гарата…
…А от душите на майките тича
Изгревно Слънце – и все ги обича!
В Изгревно Слънце сред майки ще срещнеш
Ангелска Вяра и хлебни пещи…
Нощем и денем от майките литват
Обич на Птици и песенно питане:
„Връх ли достигнахте, че не ви виждаме?!
…А може би наши са вашите грижи?!”
2015
