Бях по върховете – но никога накичен

с кичестите дипломи на кича…

 

Учих все за себе си. Успях

да не вляза във омразен грях…

 

Радостта ми идваше от мои ученици –

те летяха като мъдри птици!

 

…Гарвани ме стреляха със човки –

ех, какви са смешни, в злобните уловки…

 

Аз със изгревни очи умеех и умея

да ви лъхвам с мъдри думи

и мисловно да ви пея…

 

…Сигурно сияя вече – нека да сияя още!

От очите ми сърдечни мед бодува нощем!

 

1968, 1993, 2015