“Отново чувствам под петите си ребрата на Росинант,

отново, слагайки доспехи, тръгвам на път.”

Из “ПОСЛЕДНОТО ПИСМО НА ЧЕ ДО РОДИТЕЛИТЕ МУ”

Ернесто Че ГЕВАРА

(Отвъдни прозрения на ЧЕ ГЕВАРА)

 

Ехото все ми кънти:

“Ще се върнеш, ще се върнеш, ще се върнеш…”

Робът уплашено все ми прошепва: “Много скъпо е зърното…”

 

…Нямах нищо в себе си егоистично – и бях наясно:

егото собствено прави човека на куче – и то куче бясно…

 

…Сън ли сънувах – не мога да кажа, но знаех:

тъмно е много във нашето земно живеене… Раят

още е много съмнителен за разгадаване…

 

Често си мисля: „Какво ли ще прави конят ми тука без плява?!”

Ех, ще го яхна решително,

ала той ще политне ли с моето буйнало Здраве?!

 

…Господ си знае съветите – ТОЙ не слугува, а само Добрува.

Есен и зима, пролет и лято ДОБРУВА –

и не пита колко пари това негово свято нещо ще струва…

 

Вече е буден, цяла нощ буден – и се вълнува достатъчно много:

ангели са го излъгали някога – и във вечна тревога

риба ли ще му предложат цяла гемия или пък друга изгода…

 

…Аз се качвам на Росинанта – и тръгвам с народа!

 

14.06.2011