На Райна КАБАИВАНСКА
Рай е Морето! И – ето:
ангелски лъхва… Ще прати
изгревно тихо сияние!
Нежно е утрото – и ще подхване
ангелска обич и светли обятия!
…Който е тръгнал сега край Морето,
ангелски диша и ангелски свети!
Бели са вече очите му – трепкат –
ангелски трепкат с очи на поети!
И се издига гласа му – и шепне
висши космически трепети!
Ако се вслушам – там гларуси дирят
най-еховитите дири…
…Съмна отдавна. Душите ни знаят
как да посрещнат и Рая!
А на брега ни очакват копнежи
земно и райски разнежени!