Стиховете със звездички
страдат, страдат, страдат…
Те са Къщи без очички
и Дворове без огради…
Я ги вижте – мълчаливо
и без глас със нас приказват –
сякаш са животни диви:
зъби тракат със омраза…
Никой няма и не може
да разбира техни думи –
смисълът им все тревожи
със безсмислени куршуми…
Аз ги питам: „Кой със вас
топло ще се разприказва?!“
Те със непонятен глас
Зима в Лято ни доказват.
…Боже мой, Поети дръзки
и любовно-меланхолни,
не доказвайте със „връзки“
мислите си странно болни!
…От Поетите желаем
стихове със точно име:
всичко тъй ще опознаем
в летен ден и в зимен.
1966, 1972, 2011, 2018