На сина ми и на дъщеря ми – с пожелание
да бъдат винаги Достойни Хора!
Телевизия или Постройка някаква ви взе
или доброволно всеки влезе в тях?!
Пъргави са вашите нозе,
но и никога към друг не тръгнахте със грях…
Винаги сте честни, прями, но и сериозни,
земни и небесни – с Ум и Светло Чувство.
Имате и Мисли, дето не „извозват“,
дето в Хората съзират и Изкуство…
…Ясно е – Достойни вий сте Хора:
ще ви помнят даже и след век!
Помнят всеки, който без умора
е Достоен и Добър ЧОВЕК!!!
месец септември 2017