(Прошепнато от св. Николай ЧУДОТВОРЕЦ

и от Божествени и Космически сили)

 

Чуден народ ли?!

Да! Чуден е, чуден!

ОБИИЧ си носи в Сърцето, в Душата!

Трудолюбив е и ранобуден!

Вае сред своя народ и Приятели!

 

Още създал-не създал свои грижи,

Родни пространства Той ще обгрижи!

 

…Его си има – от него Той страда:

в чужди държави ще търси награда.

Но там намира слугинството само –

нито Приятели, ни Братско рамо.

…Връщай се,братко, във Родна Държава –

ценен си Тука, дори и без слава.

Тука те гледат със други очи –

няма в слугинство все да мълчиш.

 

Нежен си тука – и Мил Родител:

няма Децата ти в робство да скитат.

Чуждото чуждо е винаги. Кой

в чужди окови намира покой?!

Само парите не правят Живота –

те все са майстори, но на хомота…

Връщай се, братко, във Родна Държава –

ценен си тука дори и без слава…

Тука те гледат със други очи –

няма в слугинство все да мълчиш.

С твоите дарби из Родна Държава

в Изгревни Погледи ще засияваш!

 

2016, 13-15 ноември