(Отвъдни метафорични прозрения
на Уилям ФОКНЪР)
„Човек може дълго време да живее с парите,
които чака.“
Уилям Фокнър
Успях и живеех с парите,
които все чаках…
И имаше някакъв смисъл, нали?!
Любовни жени покрай мен си поплакваха…
Ядосано криввах –
сякаш нещастно над мене вали…
Много бързо това преминаваше – пак
имах все светли приумици в „тъмния мрак“.
Фините хора са мъдри и много успешни –
ококорват очите си с ОБИЧ, имат ли грешки!
…Клъввах като Птица Щастлива
зрънца пируетни –
най-нагледно сближавах своите разни късмети!
…Ъглено дишах,
когато заглеждах жени все щастливи –
райски живеех със тях
и все им докосвах любовните гриви!
1997, 2016