(Отдвъдни прозрения на Томас ЕЛИЪТ)

 

„Как се отказах от бокса ли? Реакциите ми бяхя

твърде бавни. Много по-лесно беше да стана поет.“

Томас ЕЛИЪТ

Тайно си пишех с момичета в клас…

Още обичах и бокса

в студентските луди години…

Мъдро се хванах веднъж и на бас:

ангел все повече ставах –

обичах момичета

все със погледи сини!

 

Съюзявах се бързо със тях –

после им пращах все Поезия с Грях…

 

Единично излизаха с мене

на Танци

и

на

разходки.

Любвеобилно ги спъвах

все със страстни походки!

И се справях чудесно

с вицове лесни!

 

Ъглообразно им сочих любовни квартири.

Те тогава за хайвер непонятен все ме натирваха…

 

1978, 1995, 2016