На поета, белетриста и мемоариста
Янислав ЯНКОВ – възпитаник
на Виликотърновския университет
Я чуй – стъкларите пак се шегуват със мене…
Непокорна, Душата ми пее и стене!
И си мисля – какво ли ще стане, ако ги псувам?!
Слаби нерви ще пуснат ли – да ме линчуват?!
…Лично Жената Любовна е в скута ми седнала!
Ангел е Тя – и е нежна, хвърката, но бедна…
Все във нея от скоро съм явно прехласнат!…
Я ги виж – стъкларите със стъкло ще ни храснат…
Непохватни са те, непослушни и грешни…
Колко аз съм конте, колко те са … успешни?!
…Осторожен съм вече до Жената Любовна!
Вая чудни Сърдечия – обичливо греховен!
1971, 2001, 2016