На Двеста

и Триста години

Човекът да стане,

но все на Трийсет и пет да се чувства…

Тогава ще вижда край себе си

свои акрани,

а Живота си Земен все ще извайва като Изкуство!…

 

И няма да има тогава болести с трайни зарази.

И няма да има тогава ни кражби и срамни лъжи,

и нито злокобни войни.

И всеки за другия ще е загрижен – да го опази

от свои случайни и чужди вини…

 

…На ДВЕСТА

и ТРИСТА ГОДИНИ

Ч О В Е К Ъ Т

ще стане!

Но все на ТРИЙСЕТ И ПЕТ ще се чувства!

 

И със Душевния нужен Живот ще бъде нахранен…

И ще бъде готов за всякакви Земни Изкуства!

 

2016