И какъвто и стаж аз да правих,

все ми клатиха Моето Здраве…

Дяволи все пред мен се изправяха –

тръгваха все да ме давят…

 

Тръгвах в Науката да се изкачвам –

те все ми слагаха отрова в погачата…

Завистта ли?! Така ги настройваше яко,

че ме блъскаха все във батака…

 

Охкаха, ахкаха тъй както могат –

все се сближаваха тайно със Бога…

И се сближаваха все със злоба –

даже ми сочеха най-явно гроба…

 

…Днес се и кипрят, и пулят отчаяно,

че аз със СЛОВО лекувам рани!

1993, 2005, 2016