(Отвъдни прозрения на Иван ВАЗОВ)

 

Все важен е, голям е и… велик –

а все разваля Родния Език…

 

Зове със чуждите езици своя смърт –

и пак дерзай като ненужен кърт…

 

И може би това му е утеха –

възсяда чужд копнеж и чужда дреха…

 

…А ангелите покрай него кихат –

наскоро със пари от него се сдобиха.

 

И ронят днес най-плодните ни клони

в хотели, в борове или по…

чуждите балкони…

 

…Народът гине…

Ех, Народът вече

под чуждо робство

доброволно се затече!

 

1992, 2016-06-20