(Отвъдни прозрения на ШЕКСПИР)

 

И професор можех да стана…

И какво от това, и какво от това?!

Щях във гората сам да остана –

все да ме блъска до смърт глава…

 

А сега съм здрав и щастлив –

и още жив, и още жив…

Нежна Поезия пиша в захлас

и си я казвам на глад…

 

И съм усмихнат и изгревно чист –

сякаш съм най-най артист!

И ми е мъчно за мои колеги –

ходят припряно и стъпват на геги…

 

…Който

професор

е станал,

аз зная –

все е от бурите върли замаян…

 

…По-добре

Слънчев

Поет

с плодни

клони –

и на Читатели Плод все да рони!

 

Само тогава, да – само тогава

с Птици ще литвам към своята слава!

 

2016-06-09