(Отвъдни физически и метафорични
наблюдения на Пиер-Жил дьо ЖEН )
Жабите крякат и врякат, и крякат…
Ето ги – искат да стигнат и влака…
Челно в главата ли вече ги няма –
крякат закани и врякат с измами…
А от Небето ги чака за среща
Господ със думи и мъдри, и вещи…
Жалко е. Жабешки глас не умее
мъдрост и знания да проумее…
Его магийно ли все му натрапват,
че и езика си чак ще нахапе?!
Лазят, подскачат – и все се кокорят:
язовци търсят – и с тях да поспорят…
Здраве от всеки слушател ще взимат –
крастав го пращат сред лютата зима…
Овчи души все насочват в батака,
а все се перчат – да хванат влака…
2008, 2016