Стихотворение, посветено на моя студент
и приятел – поета Николай НАНКОВ
1.
Умряло куче
в тревата дави
аромата на цветя.
Из „Нанку”
от Николай НАНКОВ
Някой разхожда ли
куче умряло?!
Куче умряло
с мисли те гложди…
…Никой не вижда
ангели с кучета
нощем загрижено
котки да учат
обич да правят
в гъсти дъбрави…
Покрай дъбравите
Цветя се радват –
могат да скочат
в бистри поточета!
…Навици смели
с Птици летели!
А с Добрината
литва Душата!!!
2016-04-30