Съзнава градът ни – не много голям –

че никога няма да бъде той сам…

 

Разбира се с хората много чудесни –

запява с гласа им най-хубави песни!

 

Езикът човешки – достоен, естествен…

И прави си смешки със хора все свестни!

 

До него са ниви, добре изорани…

Елени подскачат в гората засмяна.

 

Целувам градът ми – и славен, и вечен!

И тук съм, когато съм много далече!

 

1998, 2016