И прошумява водата под нас –

още ли чува тя своя си глас?!

 

Кой я обрече така да лудува –

или човешките мисли щурмува?!

 

…Още ли мисли Човекът, че може

Творчество свое да вдигне възторжено?!

 

…От небосводни простори дочувам –

Мъдрост Човешка към нас е заплувала!

 

Най-небосводните мисли са божии –

те нас упътват със морско възторжие!

Щом сме на Мостика, ще проумеем –

всеки в Живота си дири алеи.

А над Морето запътиш ли мисли,

Мъдрост Човешка на рискове висва…

 

1985, 2015