СТРАСТ КОПНЕЖНА
„Дали ще литнем някога и ние
към този звезден рай, към тази страст?
Дали ще чуем някога звездите
как тихо шепнат си за нас?
Кремена ВАСИЛЕВА
Копнежът ни звезди да опознаем,
разбрали шепненето им за нас,
емблемно ще постигнем ние Рая,
мисловно ще политнем в наша страст?!
…Единствени сме може би, които
надеждите превръщаме в реалност.
А може би на близките очите
превръщат се във буря девет бала?!
…В пространството на нашите желания
астрално-нежни пак ще си останем.
…Илюзиите може би се хранят
единствени с мечти и със копнежи.
Възможно е – но Бог и нас подбра ни
астрално-нежни да сме в страст копнежна!!!
2015
ОБИЧТА
„Разбрах, за мене всичко е възможно,
щом имам хората, които ме обичат.
Щом в слънцето аз виждам своя образ,
щом истина сърцето ми изрича.”
Росица ЖИВКОВА
Разбирам – Обичта е Изгрев!
От Обич детското чело ще близнеш!
Със Слънце – т.е. с Обич само –
избираш свое братско рамо…
Целуваш с Обич! С Обич имаш
астрално лято в люта зима!
Животът с Обич се изгражда:
избираш Обич – не нагаждане…
Във своя земен път – тъй кратък –
кураж приемаш и в батака…
От ангели ще си помогнеш
в Душата ти да е Възторга!
А ОБИЧТА ли – Тя се стига
със Слънце и със Чучулига!
2015
В ЛЮБОВНИЯ ГРЯХ
„В очите ти се оглежда морето –
спокойно, синьо и ясно.
Погледът търси сърцето
и усещането е прекрасно!”
Мариана ПРАМАТАРОВА
Мисли ми пращат очите ти –
аз съм се вгледал във тях…
Райски живея! И литвам –
аз съм в Любовния Грах…
…Може би всичко узнавам –
ангелски щом ти додявам.
Тялото дяволи движат –
аз ще съм утре във хижа.
…Рискът е в тебе. А в мене
Обич се движи все водопадно.
…Времето няма да стене,
ангелски щом го овардим!
2015
КРАЙ РЕКА РОПОТАМО
или
ЛЪХ ОТ БЕЗКРАЯ
„Ще те чакам
в разлюлените тръстики
край реката…”
Цвета ЧУКАРСКА
Целувки любовни край река Ропотамо
виждаш ли още?!…
Епохалната Обич ще остане ли само
там – във летните нощи?!
А кога ще получиш онова, от което
всеки може мисловно да свети?!
…Чайки пак се понасят
със хормонно летене –
ум е нужен в любовния свят!
Как тръстиките могат да бъдат засмени,
ангел щом е във тебе по-човечен от брат?!
…Разлюляваш тръстиките –
а във тях съм и аз:
сомнамбулно се кръстя
с твой любовен екстаз!
…Как се чувстваш сега?! Вече нищо не зная…
А и ангелска вест вече не лъхва от Рая…
2015
РАЗЦЪФНАЛИТЕ КЛОНКИ
НА ЩАСТЛИВАТА КРАДЛА
„Пред лъжливия праг
на лъжливия дом
най-щастливата крадла –
да теб ще приседна.”
Виолета ТЕРЗИИВАНОВА
В най-щастливата крадла да влезнеш
и любовна Душа да изплезиш…
…От какво се страхуваш?! Недей!
Любов ли?! Във крадлата е апогея –
епохално начало с епохален завършек:
там ще можеш пораснали клонки да скършиш.
А разцъфнали клонки ли?! Ти ще можеш по Изгрев
Топлината им Плодна да близваш!
2015
НЕСТИНАРИТЕ
„Нестинарите, вдигнали нагоре глава,
играеха танц върху огъня.
Нестинарска съдба – моя датска тъга –
босонога молитва към Бога!”
Кети ПАПЪШЕВА
Как нестинарите могат да имат
Есен най-плодна и мъдростна Зима?!
Тихо, но жарко настъпват в жарава
и пред очите ни вяра раздават!
Приказна вяра – но близка с Душата –
ангелски близка е със Небесата…
Припка и пее със плодния вятър –
Ъглово свети, но свети в Поети!
…Ширва се приказка звездна – и знае
ехото плодно и Мисъл от Рая!
…Виждано чувство на Нестинари
ангелски мисли във нас ще докара!
2015
ДЪЖДЪТ
„Дъждът почука с накити по гаража –
сякаш гълъбите дращят там…”
Димчо ТОНЕВ
Дъжд ли заплиска?!
И Момиче с очите проблясва!
Може би То ще поиска
да го обичам, а после
да го изпращам
с дечицата наши на ясли?!
Чудно нещо е Любовта
от пръв поглед!
Обичта се унася –
и себе си само измолва…
…Точно така и Дъждът ме научи
най-благородно да се изуча –
емблематично да се надявам
в мен Любовта да е Вечното Здраве!
2015
РОДНАТА КЪЩА
„Най-сешното
е може би, че всеки
Творец
си числи,
че е Бог.
А според мен
повтаря грешки
на ангел, паднал
в трап дълбок.”
Николай
НАНКОВ
Най-развратните дявали
били някога ангели засияли…
Най-заключени те брави
били някога
най-гостоприемни порнали…
А Богът все още се чуди
хората земно нормални ли са
или са луди?!
…Никой не отвръща
как тъжно и реално се завръща –
от обич и от ядосване погълнат –
в Родната Къща!
2015
КАВАЛЪТ
„Кавалът заплака с Душата на стомна изписана.”
Георги ДИЧЕВ
Горд е Балканът – и Птици това го доказват!
Ето ме – станал съм рано. И вече – над горската пазва
Обич разнасям с Кавала – Обич в сърцето ми взряна!
Росни, листата сияят – в слънчеви пръсти се взират!
Господ и днес ще познае звуците вечни с Кавала подирен:
и ще познае във тях земния в хората грях!
…Дълга и вечна, протяжна Музика в мене звучи –
има си своята важност, има си свои очи.
Чувството вече е чисто: мислите – най-най лъчисти!
Ехо дочувам в Душата си – и полъх от горския вятър!
Вяра дочувам към Слънцето вечно
и Обич със Вечна Сърдечност!
2015