На пейката под ореха ще седна –
и орехът със Обич ще погледна!
А сянката му – все е тъй дебела…
Осмислено, със чувства е поела
разумната ми радост да се вслушам
във всичко мое, не дошло до гуша…
…Емблемно е Небето –
може би се снима
във пролет и във лято,
и в есен, и във зима?!
Хей, орех наш любезен – вече общ и хорски
ъглееш по средата като очи на горски…
Трибунно или тайно сега наум говоря,
но никога със тебе не мога аз да споря –
така със теб се взираме
и общ език намираме!
2015