(Съвременни отвъдни прозрения

на Лудвиг ван БЕТХОВЕН)

 

Лунна соната ми свири в Душата –

Бог ме приема за верен Приятел!

 

Ето ме вече – над морската шир

тихо – със Изгрев – сияя безспир!

 

Хората земни аз чувствам небесни –

Обич им лъхвам със Моите Пести!

 

В Музика влагам сърце и душа:

ето ме – литнал, но аз не греша…

 

Нежно излъчвам със морската шир

моят небесен и вечен безспир!

 

1987, 2015