Стихотворение, посветено на Камен ДОНЕВ

Посвещавам на българския гениален

артист-народовед и писател Камен ДОНЕВ

 

Как ми е трудно – но повече хубаво:

грея любовно, в Любов се изгубвам!

 

Мога да литна в небесни простори!

Ето и гостите –

наум си говорим…

 

Длъжен съм вече – и ясно си казвам:

„Обич сърдечна! И… плюй си във пазвата…

 

Никой не може да ме достигне,

Ехо Любовно щом ми посмигне…”

 

…Виждам се вече – Литнала Птица –

с Моя Съпруга, с Мои Дечица!!!

 

1974, 2015