109 години от рождението на Рита БУМА – ПАПА
(1906, остров Сирос – 1986, Атина)
„Прозрачен като порцелана истинен и чист,
чувствителна като готов да падне лист,
почти без кръв останала – тъй цяла –
във грижи всичко и завинаги раздала…
Из „Моята майка” – Рита БУМА – ПАПА
Разбира ме мама – и аз я разбирам…
Бог винаги радвам, когато намирам
утеха в очите на нейните чувства.
Мечтая тогава за мое Изкуство…
А всяко Изкуство е мъка в Душата –
прегръща Съдбата ни с Пролетен Вятър!
А ангели може би страстно мечтаят
приятелски усет да опознаят,
авлиги додето запеят
за своя Добра Одисея…
1996, 2015