Из подготвената за печат книга “БОГОЛЕТНО ВРЕМЕ”
(Отвъдни монолози на Васил ЛЕВСКИ)
ВЛЮБИХ СЕ
Всичко човешко не ми е чуждо –
влюбих се, влюбих се, влюбих се!
Ангел в Душата, но имам и нужда
с Тялото влюбено да се погубвам
сладостно-нежно в девойка харесвана!
…Йовка с очите си вика ме, вика.
И аз се хващам до нея – и весело,
още по-весело хорото бликва:
люшва се ручейно насред Веригово.
Люшкам се ручейно насред Веригово –
даскал съм тука: всички ме знаят…
…Ей го Балкана – той все ме вдига
до СВОБОДАТА сияйна на Рая!
…Всичко човешко не ми е чуждо –
влюбих се, влюбих се, влюбих се!
Слънце в Душата си нося – прокуждам
вдън тъмнината змии от коруби!
Кой ли съм – всякой съм. И всеки, всеки
идва при мене и казва: “Даскале,
искам детето ми в Умни Пътеки
да го упътиш със изгревни ласки!”
СИЛАТА МИ НА ДУШАТА
Владеех седем почерка – не беше лесно…
Но в робство на кого е лесно?!
А с братя по съдба запявах песни
във страшен студ. Не беше лесно….
Но в робство на кого е лесно?!
Съзнателно владеех седем почерка – и знаех:
във робство явно надалеч е Рая…
И в страшен студ запявах песни – ала знаех:
във робство явно надалеч е Рая…
…Люлееше ме треска често от реални рани –
но силата ми на Душата
със хитрост и със песни бранех!
ИЗГРЕВНО ДОВЕРИЕ
Вижте лъвския ми скок – не със метри аз го меря.
Аз го меря с разум строг и със изгревно доверие…
Свише огнено доверие във очите ми искри –
искам с него да намеря хора със очи добри.
Листват се очи добри и разцъфват песнопойно –
от очи добри искри знаме изгревно и бойно!
…Листне ли се Небосводът с изгревно доверие,
еховейно и народът Свободата ще намери.
С ОРФЕЕВ ГЛАС
Все този дъх на сенокосно лято
астрално свети в огнездено ято
с очите ми, които свикват
и с извори лъчисти…
Бликват
любовни чувства във Душата ми!
И аз –
Любовногрейнал и с Орфеев Глас –
едрея като огнездено ято,
ветрея слънчеви лъчи: и мятам
с очите слънчеви Небето и Земята…
…Космически сияния аз мога и гадая
из вечните дихания на Рая!
СВОБОДАТА
Вижте лъвския ми скок – не със метри аз го меря.
Аз го меря с дъх на Бог и със огнено доверие.
Свише огнено доверие във очите ми искри –
искам с него да намеря хора със очи добри.
Листват се очи добри и разцъфват песнопойно –
от очи добри искри знаме изгревно и бойно!
Листне ли се Небосвода с изгревно доверие,
еховейно и народът Свободата ще намери…
ЕХО ОТ ПТИЦИ
“Всичко е на всички – нищо нямам аз!” –
ахна ЕХО ПТИЧЕ със небесен глас.
Слънчево прелитна над гори, поля
и със медовити изгреви разля
Листнало Доверие!
И само намери
Люлчени Въздишки, Обич Майковинна!
…Ехото на Свиша Птича Медовина
всичко подарява на Живота Земен:
Светлостта е Здраве, щом си в Свое Време!
…Плюх си в мъжка пазва
и наум си казах:
“Като Птици мога да позная Рая
и с Боговъзторжие вред Любов да вая!”