И Нощта е Ден, когато е родила много Житейски Мисли. Почти винаги Щастието е реална или фикс идея.

 

Всичко, което съм видял до сега, е Тъга, която се мъчи, но не може да изчисти напълно сълзите си. А Радостта е като вода от бистро кладенче. И малко да пийнеш от тази вода, тя те ободрява – ти продължаваш Пътя си.

 

Сърцето и Умът – два различни пътя, насочени в различни посоки, но свързани завинаги от едно цяло – Конкретния Човек!

 

Понякога се случва с невероятното в живота на един човек – и победен Той става Победител!

 

Завистта се уголемява непрекъснато от завистливите хора. А превърне ли се в злоба, завистниците могат да се превърнат и в убийци. Тежко им горко на тези, на които така им завиждат… Но за всяко лошо нещо в живота има и Справедливост. Само Бог може да я определи, кога да дойде тази Справедливост…

 

Онова, което мислиш, не казвай на другите край тебе. Защото не знаеш те какво и как го мислят.

 

Всеки човек, щом го чуя какво и как говори, разбирам  що за човек е.

 

Навред властта се владее от твърде малко подготвени хора за това. Ще ги видиш и чуеш  под път и над път. Но дали всеки разбира кой колко струва. Аз поне разбирам ужасния им език – като ги чуя какво и особено как говорят. Така ме научи образованието – висше и специалността – „българска филология“:да владея българския език и литература. А аз съм утвърден и поет, и писател – с над двайсет книги от няколко жанра…

 

Шеговитите хора  не „рано или късно“, а точно когато искат, винаги са успешни с повечето работи в живота си.

 

Истински хубавите неща в живота никога не могат да се оценят от ограничените или директно казано: „от простите хора“.

 

Твоите думи винаги се преиначават, когато на другите не им е  удобно да чуват такива оценки за себе си.

 

Едно е приятелят, а друго – почитателят. И моля ви се – никога не ги вземайте за едно и също лице.

 

Голяма е разликата между скучния и веселия човек. Все едно е да виждаш и слушаш различни природни дадености, а да ги приемаш за едно и също нещо. А не може да е едно и също нещо “сухото дърво“ и „разцъфналото дърво“, което ще даде плод или пък „песента на гаргата“ и „песента на гугутката“.

 

Който само едно и също говори за многостранна личност, той при всички случаи най-напред завижда на нея, а след това и много други кусури сам си показва.

 

Често самата Любов убива себе си.

 

Нищо в Любовта не се повтаря – колкото и да ни се иска понякога.

 

Както светулките в тъмнината се разминават без да се загледат помежду си и в себе си, така и при хората често става това

 

Любов без не възприети животински и възприети човешки страсти, не е Любов.

 

Не за Човека само, а за Целият Свят, без ЛЮБОВ всичките други неща губят  същността и смисъла си.

 

Почти всеки Човек иска да живее вечно и вечно да е млад, но само Господ или Бог определя колко точно ще живее всеки.

 

От своите грешки се учи човек, а чуждите може, но само ако му позволят, да ги поправя. Неговите ли?! Неговите грешки той сам и винаги може да си ги поправя.

 

За обичания всичките неща имат смисъл, а за необичания всяко нещо е безсмислено.

 

Всяка посока на влюбения човек е правилна, но когато е само за него правилна, той безумно влюбен.

 

Когато и на другия край на България или на света жена ми пак ме обича – дори и повече – тя ще бъде винаги моя.

 

Много дървета, когато са плодни и разцъфват през пролетта и зреят през есента, са много по-мили и много по-скъпи от жените.

 

Сестра ми е живяло дълго време на село и ми казва:

„Повечето от народа е като овцете. Хвърли се една в реката – и всичките други овце я следват – и те се хвърлят във водата…“

 

Създаването на Музика и особено танцуването е висша човешка дейност.

 

Висша Човешка Дейност е и сътворяването на ПОЕЗИЯ!

 

При жените Властта на Вещите е много по-важна от Властта на Мисълта.

 

Темите в една Истинска Поезия, не са самоцелно художествено изображение, а Истина, която изгражда

житейско-философски  поетически образи и виждания за Човешкия Живот.

 

Уличното изкуство може да се среща и с Природата, но то никога не може да достигне нейната мъдрост.

 

Много от политиците прилагат в Живота ни на човешки същества най-неправилни начини на живеене, а си мислят, че те най-правилно живеят. А това дали е самата истина, само Бог може би може да ги убеди…

 

Може би политиците имат най-нерадостен живот, но вероятно повечето от тях си мислят, че те имат най-радостен живот. А дали е така?!

 

„С тормозене мъжете се укротяват!“ – това съм го слушал от много жени.

 

Богатият прилича на клозетни фекалии. Фука се за нещо, което нещо е нищо, събирано упорито  и безнадеждно на най-забранено място.

 

Петлите са изгревни мечтатели със залезна тъга.

 

Инженерните специалисти понякога имат недостижимо въображение. И превръщат парите в недостижими небесни звезди!

 

Доказването и показването, че хората-звезди са достижими материални същности, могат да направят всеки обикновен човек алчен материалист за „тоз дето духа”.

 

А конкурентната способност е само въображение, тогава, когато единствените виновници за провала на твоята конкурентна способност са само близките ти хора в семейството.

 

Ядосаната жена не е жена, а истинско озъбено чудовище.

 

Почакай да ти мине яда – и отново ще станеш най-истинската майка за всички, който те заобикалят всеки ден.

 

Проклетията ходи по животните, но и по онези хора, които са допуснали да се превръщат за „щяло и нещяло”

в животни.

 

И капризната жена може да се усмихва сюрпризно.

 

Не понякога, много често от ядове може да се премине към лакомо ядене.

 

Заради закони се живее, но заради тях не бива да се страда.

 

Не се чувствай малоценен и ще бъдеш Човек с достойнство.

 

Разбирам нещо, защото го зная. Знаеш ли нещо, е редно да го разбираш.

 

Манията за величие увлича много хора. А разболее ли се от това човек, няма излекуване.

 

И колкото „нищото“ да го умножаваш, то все си е „нищо“, защото „всяко нещо“  не зависи от него.

Желаеш ли нещо, ти ще го постигнеш. Но не всяко постигнато нещо прилича точно на желаното нещо.