(Отвъдни прозрения на генерал КУТУЗОВ

към свой подчинен )

 

Корията е твоя… Зная:

ти мислиш, че си Рая…

Усещаш – вече си в Небето:

ех, още и в Звезда не светиш?!

 

…Въртиш се като Змей Горянин –

но правиш все жестоки рани…

 

Тупуркаш: кон си без подкова,

а искаш все каруца нова…

Зовеш войниците на бой,

а ти си в кръчми все в запой…

 

Но Рай се стига чак, когато

превърнеш Зимата във Лято…

 

…Очите ти са ококорени,

довлекли Зло, отдавна сторено.

 

…Разбра ли днес какво си бил:

ненужен никому „Осил“…

 

2005, 2015