На Вида, Иванка, Минка и Станка

 

Видяхме се… По-смели сме от Слънце

и по-достойни от пшенично зрънце!

И весели – като на празник вечен,

а мъдри като песен най-сърдечна!

 

Надеждно се видяхме. И повикани –

като сияние на изгреви обикнати!

 

…Мечтано се видяхме – преживели

най-нужни тайни в нивите узрели!…

Крилати още – или още нужни –

Адам със Еви литнаха задружно!

 

Старателни сме – с погледи умели –

нанизвахме уроците си смели…

 

Какво сияние – и изгревно, и нежно!

Морето ни обича все крайбрежно!!!

 

13 Октомври – 10 Ноември 2015