ПРОШЕПНАТО
ОТ СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ

Когато нивите погледнем – за посев разорани –

И книгите със божи букви във Словото събрани,

Разбираме какво е Радост – и Мъдростта какво е.

И Въздухът край нас е светъл, крилат и сладкопоен!

 

…Лавини има във Живота, щом има снежни върхове

и щом със Риска в нас живеят съмнения и страхове.

 

Морално е да можеш с Мъдрост врага си да сразиш:

Езикът е Пчелинов кошер – реда да отстоиш.

 

Теглото не е гръм небесен, а страх и овчедушие.

Обогатеният с Наука не може да е равнодушен.

 

Добро ли искаш да даряваш, ще има и страдания.

Избавяй се от зли езици с борбата, но не със оправдания!

Йерархията е надхитряне – ДУХОВНОСТТА Е ВЪЗСИЯНИЕ…

 

1981, 1991

 

 

ПРАЗНИК

НА СВЕТИТЕ БРАТЯ

КИРИЛ И МЕТОДИЙ

 

Разчувстваните пъпки на гората

усещат устните на Слънцето!

И ето:

събужда се, сребрее се Небето!

И еховейват Векове – и светят!

 

Я виж – далечината запремята

Безкрая си със слънцеоко ято!

Ъглее ятото – приижда със мелодии:

Лъчисти, изгревни, полюшнати мелодии…

 

Геройства и страдания избродила,

авлига вдига песен лековита,

роднинства със очите ни – и пита:

“Изгрее ли Зората, кой се скрива

язвително – и хуква в джунгла дива?!”

 

…Зазвънват Храмните Камбани – и Небето

омайно светли сее Боголетие!

 

В БЪЛГАРИЯ е Празник – вековее

Егидната Славянска Одисея!

 

24.05.2004 г.; 2015

 

УЧИТЕЛИТЕ

 

Не ние сме на Словото обречени,

обречено е СЛОВОТО на нас!

Приплясква То с криле крайречни,

небесно ни възнася със къщовен глас!

 

И ний летим към Слънчево Доверие,

в Дъждовно Плодородие се къпем…

 

С Дъга Божествена достигаме до дверите

на Рая!

 

И медоносно-тръпни

дочуваме гласчета на Деца

да ваят със Душите си на Птици

неземно-земни Приказни Слънца!

 

…И Словото

със Слънчеви Зеници

превръща в Птици нашите Сърца!

 

 

В НАЧАЛОТО

 

В Началото бе Мисълта: със Слово

за Сътворение Сияйно – и готово

до болка откровено – да засвети

в Летене Боголетно на ПОЕТИ!

 

И с Песни весели или протяжни

да осъзнава Мисълта с куражи

какво умее и какво не може –

 

додето се въздига с Милост Божия

до Светове незнайни, непонятни,

до Райски Езера и адски кратери…

 

…В Началото бе МИСЪЛТА: със Слово

за Сътворение Сияйно – и готово

до болка откровено – да засвети

в Спасение

с възможност Боголетна!

 

ЕЗИКЪТ МИ РОДЕН

 

И да зная и много чужди езици,

не се отказвам от родния!

Че родният е като прелетна птица –

Той може със мене света да изброди

и пак да остане до гроба ми верен

на мисли и чувства, и на поверия,

с които живея живота си земен…

 

Той може и нейде в живота небесен

да спомня за празнична песен,

да спомня за школския звън лекокрил,

да спомня, че бил съм и дързък, и мил

към мило момиче, с което съм тичал

през горските вени от Слънце огрени,

край морския плисък под гларусов писък…

 

Той може със майчина ласка да нежи

страдалчески мисли и светли копнежи!

Той може със бащинска яка десница

завет да ми връчи с крилете на птица!

 

…Езикът ми роден със свиши послания

на всички народи душевните рани

лекува със песни космични – и знае ,

че само със Обич се стига до Рая!

 

24.10.2003 г.