82 години от рождението на Кръстьо СТАНИШЕВ
(Роден: 12 май 1933 г.; Бургас, България)
Стихотворение, посветено
на световния поет и преводач
Кръстьо СТАНИШЕВ
1.
На Кръстьо СТАНИШЕВ
Велик е Господ и достоен –
за слава е велик,
достоен е Любов да рони
от слънчевия Си език!
отвънка и отвътре.
Не може Той да се разсее
и нито да се тътри.
и с плодове в градина,
когато мъдрите зори
към пладне облачно заминат.
2.
Не съм от нищо уморен. И мога
доброто пролетно море да подаря на всеки!
Разбирам на Морето ядовете и възторга,
авгиевите му обори и ангелските му пътеки…
Гоген, Бетовен, Достоевски и Толстой,
Айнщайн и българинът Атанасов Джон
не ме отбягват – имат ме за свой
общителен природоморски гид…
Покой
ваятелнодуховен чувстват с мен.
И вдъхновен –
в отвъдния ми вечен мой сезон –
аз ги гощавам с паламуд, от Изгрева умит!
3.
Хриле си има Природата –
и криле си има:
Очи си има отворени
и за движения неуловими.
Свръхестественост има в Природата –
И съзнание има:
Елейна Любов я люлее –
от безкрайния космос Мъдрост си взима.
4.
Мимолетно човек на Земята живее,
а Природата знае какво е Безсмъртие.
Робства над себе си и греховее,
и греховее човекът свръхкъртово…
…Я виж Природата как хубавее,
вярва във себе си – и хубавее!
Алени кончета слизат от Изгрева –
литват над ниви и литват над извори!
…Дом е Природата – олтарно-светъл –
ощастливява и бедстващи клетници!
5.
С човешки думи Слънцето говори,
с човешки думи милва и тревожи…
От вечния Безкрай навлиза в двори
да погостува с божие възторжие!
И ще зарадва възрастни и внуци,
и ще погали птици и овошки!
И ще дочуем светналите звуци
на въздуха, от тих ветрец разрошен!
…И ще повярваме, че може, може
човек в човека с божие възторжие
да влиза светло, чисто да обича
със полет слънчев и със песен птича!
…ОТ СЛЪНЦЕТО ЧОВЕКЪТ Е ЗАЧЕНАТ,
НО РОЖБА Е НА ЦЯЛАТА ВСЕЛЕНА!
2003, 2013