Стихотворение, посветено на моя студент

и приятел – поета Николай НАНКОВ

1.

Умряло куче

в тревата дави

аромата на цветя.

Из „Нанку”

от Николай НАНКОВ

 

Някой разхожда ли

куче умряло?!

Куче умряло

с мисли те гложди…

 

…Никой не вижда

ангели с кучета

нощем загрижено

котки да учат

обич да правят

в гъсти дъбрави…

 

Покрай дъбравите

Цветя се радват –

могат да скочат

в бистри поточета!

…Навици смели

с Птици летели!

А с Добрината

литва Душата!!!

 

2016-04-30