(Съвременни отвъдни прозрения на Иван ВАЗОВ

към Пейо ЯВОРОВ за един познат българин)

 

И се пъчи. Цял Живот се пъчи…

Във дере Кумеца си все мъчи –

ангели лъжливи му предлага,

нагло и пред шефове го… стяга…

 

…Той за себе си е гений все прочут.

Дърводелец, а като началник – все надут.

 

Оросява те – а после напоява със… отрова:

въртоглав е като… дреха нова…

 

…Дим го няма – щом е нужно да изчезне.

И те мята все към „вълчи бездни“…

 

…Трови те, додето гледа тебе във движение.

Вири нос – но все фалшиво като Кръстник

и за тебе ще „застене“…

 

1985, 1995, 2015, 2018