На пейката под ореха ще седна –

и орехът със Обич ще погледна!

А сянката му – все е тъй дебела…

Осмислено, със чувства е поела

разумната ми радост да се вслушам

във всичко мое, не дошло до гуша…

 

…Емблемно е Небето –

може би се снима

във пролет и във лято,

и в есен, и във зима?!

 

Хей, орех наш любезен – вече общ и хорски

ъглееш по средата като очи на горски…

 

Трибунно или тайно сега наум говоря,

но никога със тебе не мога аз да споря –

така със теб се взираме

и общ език намираме!

 

2015