Цъфнало дръвче ме радва с аромат и звън пчелинов!
А от ехото на брадва погледът ми стине…
Рилски езера ме вдигат в мислите на Бога!
А дрънчене на вериги мръква ми възторга…
Изгревите над морето албатрос ме правят!
А светкавица ли светне, сеща за въртопно давене…
С песен на любовни птици влюбено момиче гушвам
и под жужнали лозници богоблаг съм и радушен.
…Благовея в Одисея с дъгодъждие поръсван!
Искам, зная и умея с изненади да възкръсвам.
И е нежно, и е светло във Душата ми крилата –
Любовта не е рулетка, а е Медоносен Вятър!