(Отвъдни прозрения на Ф.М. ДОСТОЕВСКИ)
Фатално ли казваш?! Фатално е всяко момиче…
Докосва те мълком – и мили очи те целуват с обичане…
…Очите ти греят сега – ех, гъделно нежно!
Сънуваш момичето
с някакво твое душевно крайбрежие…
…Трептят и ръцете ти – и Тялото трепка унесено:
очите ти могат във себе си
с трайно мълчание да са и весели…
…Ех, може би вече си смел и достоен –
в Душата ти светли лъчи
от нейни очи все се ронят!
Съмнения бягат от тебе – и можеш
красиво момиче
за всичко във себе си да обзаложиш…
И гледаш мечтите си като доверие нежно!
…А чуждите кораби тръгват
към твои крайбрежия…