Димитър Танев Костадинов е български поет, писател, критик. Роден е на 11 септември 1948 г. в с. Белила, Средецка (Грудовска) община, Бургаска област. Родовият му корен е от тракийци бежанци. Прадядо му, Вълко Костадинов Вълков, е бил близък съратник с Васил Левски.
Димитър Костадинов получава средно образование в град Грудово (сега гр. Средец). Известно време работи в НХК – Бургас. Завършва Филологическия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Работил е като учител, заместник-директор и директор в различни степени бургаски училища.
Над 40 години е член на Литературен клуб „Христо Ботев“ към ДНА – Бургас (членува в този клуб от 1973 година). Участва в многобройни изяви на клуба – и в рецитали, и в паметни чествания, и в отпразнуване на бележити годишнини, и в издаването на литературни сборници, антологии и др. През 1983 г. получава лична поименна паметна награда от министъра на НО.
Самороден изпълнител на български народни песни.
Със специфичното си поетическо и литературоведско творчество, с учителската си и ръководна дейност в училищата, с университетската си преподавателска дейност и с доброволната си обществена работа той активно съдейства за културното и обществено развитие на Бургас, на Бургаска област и на България.
Над 10 години е бил председател на Управителния съвет на читалище „Фар“, Бургас и над 15 години председател на Литературнотворческия клуб към Дома на учителя в Бургас.
Над 25 години работи в Учителски институт „Христо Ботев“ – Бургас, а после е преподавател в Университет „Проф. д-р Асен Златаров“.
Над 30 години ръководи Литературнотворчески клуб „Христо Ботев“, в който участват студенти. Бивши членове на клуба са автори на две и повече художествени и научни книги.
Член на Съюза на българските писатели и на Съюза на учените в България. От 2011 г. е включен в международното Движение „Световни поети” (Poetas del Mundo).
Почетен гражданин е на град Бургас.
Димитър Костадинов приключи земния си път на 25 март 2022 г. в гр. Бургас.
Творчество:
Има многобройни изяви с поезия, с изследвания в областта на литературната теория и история, културната антропология, етнология, психология, философия, публикувал е над 300 отзиви, рецензии, статии, студии, монографии, самобитна есеистика и публицистика. Печатал е в почти всички някогашни и сегашни литературни, научни и периодични издания като „Антени“, „Български писател“, „Студентска трибуна“, „Народна младеж“, „Литературен вестник“, „Лъчи“, „Литературен фронт“, „Пулс“, „Нов пулс“, „Пламък“, „Море“, „Септември“, „Славейче“, „Дружинка“, „Предучилищно възпитание“, „Начално училищно възпитание“, „Деца, изкуство, книги“, „Пламъче“, „Веселушко“, „Простори“, „Везни“, е-списанието „Литературен свят“ и др., много сборници, между които и в няколко тома от годишника на Университет „Проф. д-р Асен Златаров“.
Насочва вниманието си към български литературни творци, които заслужават Нобелова награда – например към българския поет, белетрист, публицист, есеист, преводач на поезия от испански, португалски, руски и сръбски, както и дългогодишен дипломат Никола Инджов (виж е-списание „Литературен свят“, гл. редактор Георги Ангелов, бр. 26, февруари 2011 г.).
Издал е като автор и съавтор книги за: Никола Инджов, Илия Буржев, Кръстьо Станишев, Иван Цанев, Паруш Парушев, Петя Дубарова. Автор е на литературоведски статии, рецензии, интервюта и публицистика за много творци, свързани с Бургас – като Стоян Русев (Дядо Благо), Борис Априлов, Велчо Велчев, Вен Тин (Стефан Тинтеров), Върбан Стаматов, Димитър Кичев, Константин Петканов, Мария Кондакова, Михаил Лъкатник, Неделчо Драганов, Никола Странджански, Николай Лайков, Пейо Яворов, Реджеб Кюпчю, Росен Василев, Славчо Чернишев, Стефан Драганов, Стефан Чирпанлиев, Стойчо Гоцев, Стоян Щилиянов, Тодор Кисьов, Христо Фотев, Янаки Петров, Анести Кокинов, Антон Дончев, Апостол Апостолов, Боян Чимов, Ваня Душева, Вълко Трухчев, Георги Ингилизов, Георги Т. Георгиев, Димо Райков, Донка Милева, Живко Ангелов, Иван Благоев, Иван Бубалов, Иван Сухиванов, Йордан Иванчев, Кирил Момчилов, Кузман Кръстев, Лада Галина, Любен Петков, Мариана Праматарова, Милена Буржева, Мирослава Коларова, Наталия Андреева, Недялко Йорданов, Никола Великов, Николай Нанков, Петко Ропотамски, Росица Живкова, Светла Гунчева, Стефка Бакалова, Тодор Лирков, Христо Шарлопов, Цветомира Бончева и др.
Проявява литературоведски, литературноисторически и литературнокритически интереси и изяви в анализите на произведения на световноизвестни български автори и в посвещения от негови поетични произведения, посветени на тях и на годишнини, свързани с тях. Това ще срещнете в издадените му на книжен носител над 20 книги и литературни сайтове.
Същите интереси в книжни и интернет изяви писателят Димитър Костадинов откроява и при световноизвестни чуждестранни автори – белетристи и поети – наградени с една от най-престижните световни награди – Нобеловата награда за литература. Поетът посвещава свои стихотворения и на много други автори в различни области на науката, изкуството и общественото развитие на Човека и Човечеството.
Димитър Костадинов е превеждан на руски, английски, френски, турски, италиански и испански езици. Самият той прави подбор и претворяване от тези и други езици.
Библиография:
Издал е следните стихотворни книги:
За деца
- „От Коледа до Коледа“ (1991).
- „Шарошийка птичка“ (1992).
- „Игрословна азбука“ (1998).
За възрастни
- „Ти мислиш, че само сега си на небето“ (1992, с псевдонима Бел БЕЛИЛА).
- „Насаме с нобелисти“ (1995).
- „Небесни дихания“ (1999).
- „Любовен унес“ (2003) – книга-уникат – само в 7 броя. Заради интереса към тази книга с „хайку с български полъх“, излиза в нормален тираж през 2004 и 2005 г.
- „Боголетни братя“ (2004) – книга „с български дух, с библейска и общочовешка философия“,
- „Светлина сияе“ (2006).
- „Изгревна изповед“ (Отвъдни монолози на Асен Златаров) (2008).
За всички възрасти
- „Звуковете със захлас репетирам аз“. Стихотворни игрословия за всеки звук от българската азбука (2011) – езиковедско и логопедическо помагало на DVD
Автор и съавтор е на научните книги и учебни помагала:
- „Сборник от гатанки, пословици, поговорки, скороговорки, броилки, занимателни игри и викторини. Помагало за детски и начални учители“ (1986, автор и съставител в съавторство).
- „Детска литература. Теория, анализи и интерпретации“ (книга първа – 2003).
- „Без любов няма съзидание, без любов няма човек. Разговори (Литературна анкета) с Илия Буржев“ (2003).
- „Всекидневен човек, всекидневно човечество. Разговори (Литературна анкета) с Никола Инджов“ (2003).
- „Езикознание“ (2004, съставителство и авторство).
- „Детска литература. Теория, анализи и интерпретации“ (книга втора – 2005).
- „Преображения на детската душевност“ (2005, съставителство и авторство).
- „Между делничното и метафората“ (2005).
- „Добротворната взаимовръзка „Дете – Природа. Поезията за деца на Кръстьо Станишев“ (2005).
- „Извънморски и морски преображения. Поезията за деца на Илия Буржев“ (2005).
- „Природата в поезията за деца на Петя Дубарова“ (2005).
- „Четирисезонни кодировки. Поезията за деца на Иван Цанев“ (2005).
- „Христоматия по детска литература. Част първа (Български фолклор)“ (2005, съставител в съавторство).
- „Христоматия по детска литература. Част втора (Българска и чуждестранна детска литература)“ (2006, автор, преводач и съставител в съавторство).
- „Студии и статии по литературознание и детска литература“ (2007, автор, съставител и пресътворител).
- „Живях на този бряг. Литературна анкета с Паруш Парушев“ (2011).
- „Изстрадано светене“. Поезия (2018).