940 години от рождението
на Пиер АБЕЛАР
БЕЗРОДНИКЪТ
(Отвъдни размисли на Пиер АБЕЛАР
към Огюст РОДЕН и Андре ЖИД)
Роденият е свято нещо!
НО Те – Парите – го заклещиха…
Скандален е сега в семейството –
със юрош-публична сугестия…
…Живота си парцал направи,
децата – все на плач обрече.
А ням – зад тайните си брави –
жените чужди той увлече.
И ей ги – и Парите вече
си отмъщават на обречен.
А той – безродникът – е вече
без пукнат грош, полуоблечен…
Любовно никой го не иска
ни в своя къща, нито в чужда –
агонията го тресе
и на шосе и край шосе…
…И той – бездомникът – се киска
с клошари до клозетни нужди.
РОДИНАТА ли – Тя не иска
човеци с полудели рискове…
1999, 2013, 2015, 2019
325 години от рождението на ВОЛТЕР
(21 ноември 1694 – 30 май 1778)
РАДОСТТА ЛЮБОВНА
(Отвъден монолог на ВОЛТЕР по повод
на „вечната слава” или „радостта любовна”)
Виж как се смее Душата ми –
Цвете пониква от нея!
Обич сияе от Топлия вятър –
Люляк ухае и с полъх копнее!
…Тебе те има и в мене!
Ехото в мене ли стене,
радост любовна ли в мене запява
или на Изгрева вечната слава?!
1978, 2012, 2019
220 години от рождението на Оноре дьо БАЛЗАК
(20 май 1799 – 18 август 1850)
Стихотворение за самоизмамените мастити измамници
ВРЪЗКИ И НАГРАДИ
(Отвъдни съвременни прозрения на Оноре дьо БАЛЗАК)
Бягай от известните далече –
те със тебе правят се на вечни.
А с мастити връзки и награди
любопитно дебнат и нападат…
…Зрееш още плодно и зад кея?!
Ангел да си, пак ще те мъртвеят…
…Как ли вирят нос в Небесни Ложи?!
Ох – сами душите си… онождат!
1989, 2014, 2019
185 години от рождението на Едгар ДЕГА
(19 юли 1834 – 27 септември 1917)
ТВОРЧЕСКИ ПОЛЪХ
(Отвъдни прозрения на Едгар ДЕГА)
Ех, аз ги имах – сини танцьорки! Сини танцьорки –
доблестни, дъхави, нежни!
Господ ги пращаше. В мислите мои все са партньорки
Аз ги владеех до края на танца…Те неизбежно
радваха чувства и мисли –
и страстното мое въображение…
Дълго ги чаках… Дълго ги чаках във нощи самотни
Ех, все си мислих: „А как ли да кротна?!”
Господ добре ми познаваше –
с творчески полъх ме лъхна сърдечно!
Аз ги населих в Душата ми –
и ги изваех в Безсмъртната Вечност!
2013, 2015, 2019
135 години от рождението на проф. Гастон БАШЛАР
(27 юни 1884 – 16 октомври 1962)
ГРАДЪТ И СТАЯТА
На Гастон БАШЛАР
Градът е чекмедже – във него мога
да стигна спешно своята тревога…
Аз тука вниквам в смисъла „ЖИВОТ” –
сънувам често,че облян съм в пот…
…Това е може би грижовен жест
към моя точен бащински адрес.
Отдавна съм открил: „Децата знаят:
Небето е небе – и до безкрая…
Блуждаем ний с мечтите си за Рая…
А ад е земният живот, досаден ад:
шумлив и непокорен като роден брат…
Любовно се открехваме – а после
наврени сме във чекмедже
със кърпи носни…”
…Авлиги ме залъгват от екрана –
роб всеки е във стаята си
с много тайни рани…
1982, 2012, 2015, 2019
100 години от рождението на Ален БОСКЕ
(28 март 1919 –8 март 1998 )
СЛЕД ЖИВОТА
(Отвъдни прозрения на Ален БОСКЕ)
А един ден след Живота
ще има ли пак живот?!
Любовта ни – отчайващо кротка –
ще висне ли като хобот?!
Ембриони, заспали отдавна,
нима ще разказват за „минало славно”?!
…”Боя се ,че всичко е сън,
от очите на други видян.” –
съмнява се сухият пън
като старец във Нищото взрян.
…Ех, всичко е истина свята –
озъбен на зъбери кратер!
1999, 2015, 2019