Бяла-бяла-бяла БЕЛИЛА –
слънчева, нежна и свежа!
Тука си имам и радост, и сила –
къща рождена ме нежи!
Към “Гергьовдена” весел се качвам!
Хълмът висок е – и с песни космични
мога от изгрева, та чак до здрача
даром да сея космично обичане!
Цъфнали хълмове – не, не – дървета! –
с облаци бели играят хоро!
Песен запея ли, целият светя –
изгревно грейвам все за добро!
Мама е нейде далече и близо –
и на гласа ми приглася…
Тати зад билкови храсти излиза –
прави гласа ми още по-ясен!
…Бяла-бяла-бяла БЕЛИЛА –
мое Рождение вечно!
Тука ме милва с радост и сила
в Обич дарено Богосърдечие!