Космическите хора

(Отвъден монолог на Хорхе Луис БОРХЕС*)
Хоризонтът се целува
      със любовните си устни…
Любовта му е лудуване
      и въздишки на Изкуство…
…БОГ е тъжен и усмихнат –
      Той на хората прилича:
от космическа ли лихва
      тръгва неговото тичане?!
Разгневен ли е сега
                          или с поглед саркастичен?
                    Ходи-броди със тъга –
                          но и Слънцето обича!

                    …Ех, аз често си говоря
                          с Неговите тайни мисли.
                    Със космическите хора
                          Господ мислите си чисти!

-------------
*Хорхе Луис БОРХЕС - аржентински писател, есеист, поет и преводач, един от най-изтъкнатите южноамерикански автори на 20 век.

 

Етикети:Бог, Борхес, Господ, изкуство, космически хора, лихва, любов, мисли, Слънцето, тайни