Стихотворение, посветено на виртуозния цигулар Дейвид Гарет

ВЕЧНИ МЕЛОДИИ

Движения на пръстите в душата
елейно се усмихват сред небето…
И пъстрото трептене на дъгата
       извайва мислите до вечно светене…
Видях, че всичко във душата има смисъл
и може да достигне скоростта на писта
достатъчно добре… Нали сега ме близват
                      усмивките на любовта
                      с мелодии от извор?!
                  Горещо-гривести са вечните мелодии – и могат
                  адажио да свирят със сияния от Бога!
                  …Разбрах – ще втурна мислите си – да узная
                  едемските потайности на Рая.
                  Тогава само – да, тогава само –
                         ще ме погалят сред Небето
                         гальовните очи на мама!

 

Етикети:Дейвид Гарет, стихотворение, цигулар