121 години от рождението на Норберт ВИНЕР

(26 ноември 1894 – 18 март 1964)

 

ЖИВОТИНСКАТА

РАДОСТ

(Отвъдни прозрения на Норберт ВИНЕР)

 

В някаква посока щом успееш,

някой трябва да те спъне.

После трябва ида те залее –

с врялата вода да те огъне…

 

И така премахва те напълно –

себе си да уреди ламтежно…

Може друг да уреди с разсъмване

или със достатъчна платежност.

 

…И така – с достатъчната завист

и със злобата, присъща за животно,

той премахва тебе. И доставя

животинска радост най-безпотно…

 

1982, 2015

 

 

175 години от рождението на Клод МОНЕ

(14 ноември 1840 – 5 декември 1926)

 

ЛЮБОВНО ДАРЕНИЕ

                или

ПЛУВАНЕ В СЕБЕ СИ

(Съвременни отвъдни прозрения на Клод МОНЕ)

 

Коя ли картина?! Която си искаш,

любовно дарявам… Предлагам я с Риска

от Обич да литваш към нея – не в завист

да чуваш гласа си, Душа да влудяваш…

 

…Мисловни са „водните лилии” – зная.

от Обич сияят – и тръгват към… РАЯ!

 

Небето далечно с Водата общува…

Ех, водните лилии слънчево греят!

И греят,

и пият –

и в себе си плуват!

 

2015

 

 

258 години от рождението на Уилям БЛЕЙК

(28 ноември 1757 – 12 август 1827)

СЛЪНЧОГЛЕДЪТ

или

СТИГАНЕ ДО РАЯ

 

 

„Слънчогледе, скучаеш ли ти…”

Уилям БЛЕЙК

Умен е. Той прилича на Слънце единствено…

Има и близост със своите братя.

Лъхва мирис небесен – и чисти

яростен поглед, от облаци пратен…

 

Може би във душата му пее

Боголетна Добра Епопея?!

 

Любовта му със порив човешки

епохално прощава небесните грешки…

 

Йоносферата може би знае –

който искрен е в себе си, стига до РАЯ!

 

1987, 2015

 

 

147 години от рождението и 65 години от земния свършек на Андре ЖИД

(22 ноември 1869 – 19 февруари 1951)

 

ЖИВОТЪТ ЗАДРУЖЕН

(Съвременни отвъдни

реални и метафорични прозрения

на Андре ЖИД )

 

Жив ли си още, все ще слугуваш на някому.

Само мъртвият нищо не прави за никой.

Дим ли се вдига, има живот –

а Животът „огъня” вика:

да се стоплиш е нужно. Дори и летене,

                                      и чуруликане…

 

Ангели ще ти помогнат да бъдеш загрижен

и весел,

нуждата ще ти помогне да бъдеш унесен…

 

Длъжен си – иначе ще си останеш без хляб

и без топло.

Радостно всичко е в тебе,

щом не пускаш в Сърцето си сълзи

и вопли…

 

…Ето те – вече си зрял и си мъдър.

Но слугуваш ли вече само на себе си,

може ли твоята грижа

и за другите да е потребна?!

В Земен Живот ли си –

и за другите все ще си нужен!

…Само мъртвите всичко забравят

за Живота Задружен.

А Животът Задружен

за живите хора все ни е нужен.

Живите хора не бива да бъдат

лешояди и плужеци…

1981, 2016