Стихотворение, посветено

на Стойчо ГОЦЕВ

(20.06.1930 – 29.12.1999)

(Съвременни отвъдни размисли

на Стойчо ГОЦЕВ)

 

Сам си изхвърлих Страха.

Трудно ми беше… Но и Грехът

озадачено изхвърлих…

И днес

с йогите мога на вечен адрес

честните хора да пращат по Бога

Обич и Нужна Тревога…

 

…Господ ли?! Моята слава

бързо минава през родна държава.

 

…Целомъдрено днес аз си мисля:

„Може ли всеки над ясла да висне?!”

 

…Всичкият кратък наш небосклон

е една лъжа и измама.

Може би тука – и в Божия Клон –

плод не узрява с приятелско рамо?!

 

2000, 2016