ЦВЕТЯТА!

Ах, цветята се усмихват!

Душата им дали познава

моята Душа?!

Видях ги… Помирисах ги. А те ме кихнаха!

Ехти край мене ехото –

и не греша!

Тъгата ми избяга…

Виж – Морето е наблизо.

Я, чуй – и То ме заговаря трепетно…

Танцува плисъкът му нежно-нежно с бриза…

 

А Пролетта на Лятото прошепна:

„Излитам с плисъка…

И в Рая – зная –

мисловен дъх докосва се с Безкрая…“

 

2013