Стиховете със звездички

страдат, страдат, страдат…

Те са Къщи без очички

и Дворове без огради…

 

Я ги вижте – мълчаливо

и без глас със нас приказват –

сякаш са животни диви:

зъби тракат със омраза…

 

Никой няма и не може

да разбира техни думи –

смисълът им все тревожи

със безсмислени куршуми…

 

Аз ги питам: „Кой със вас

топло ще се разприказва?!“

Те със непонятен глас

Зима в Лято ни доказват.

 

…Боже мой, Поети дръзки

и любовно-меланхолни,

не доказвайте със „връзки“

мислите си странно болни!

 

…От Поетите желаем

стихове със точно име:

всичко тъй ще опознаем

в летен ден и в зимен.

 

1966, 1972, 2011, 2018