СЪКРОВЕНИ ИЗПОВЕДИ ПРЕД ВЕЧНИ НОБЕЛИСТИ

180 години от рождението на Сюли ПРЮДОМ –  френски поет и есеист, носител на Нобелова награда за литература в света, за първи път дадена на него през 1901 г.

(16 март 1839 – 6 септември 1907)

РЕКА СРЕДЕЦКА

                “Влече ме всичко тук…”
Сюли ПРЮДОМ
Слънчево се гмуркам в река Средецка!
Плувам…
Пръските ме вдигат – Небесен Глас дочувам:

“Родей се със Дъжда, със Житото и Птиците!
Юзда и Кон ти трябват – не лапи на къртици…”

…Дихание край мене – със билкова целебност!
Око в СЪРЦЕТО имам – волно и вълшебно!
Мирта е реката ми – гальовно-вечен жребий…

1964; 1989, 2019
 

175 години от рождението и 95 години от земния свършек на Анатол ФРАНС – псевдонимът на френския писател Жак Анатол Франсоа Тибо, носител на Нобелова награда за литература за 1921

(16 април 184412 октомври 1924)

ЩАСТИЕТО

                “Човек не скучае,
когато има грижи.”
Анатол ФРАНС
Аз цял живот пиша “Книга на Щастието”…

Нежна Свобода и Нежна Закрила
ангелогласо ми пеят в Душата!
И страстно
тичинки въздигат Пчели
с Добродетелна Сила…

…Орфееви звуци, Орфееви мисли:
Л Е Т Е Н Е
свободно и космописно!

…Феникс е Щастието – никой не може
Росата и Розата да му отнеме!

…А О Г Ъ Н Я Т?!
Той ли –
той не тревожи:
нежно възкръсва,
небесноземен –
Светло Безсмъртие в Безкрайното Време…
1995, 2019

 

 

35 години от земния свършек

на Михаил ШОЛОХОВруски писател, Нобелова награда за лауреат за 1965 г.

(24 май 1905 – 21 февруари 1984)
 

МЪДРОСТТА НА ВСЕВИШНИЯ

“Нейде отгоре
самотно бръмчи пчела.”
Михаил ШОЛОХОВ
Мъдростта на Всевишния е в нас самите –
Шифрограма с многопосочни мистерии.
Огромното небе ни гледа с очите ни:
Любовното Доверие е негова Прерия,
оросена от миглите на звездите!

…Хубаво е да се живее с Мъдростта на Всевишния –
ограмотеното Пространство край нас да въздиша
волно, непоробено – като пчелинова вишня!
1966, 2019

 

 

115 години от рождението на Пабло НЕРУДА  – чилийски поет, писател, публицист, дипломат (консул и генерален консул), политик – комунист, сенатор, кандидат-президент, Нобелова награда за лауреат за 1971 г.

(12 юли 190423 септември 1973)

 

 

ОПОВЕСТЯВАНЕ

                “Всички пътища водят към една и съща точка –
                до оповестяването на това, което сме.“
                                      Пабло НЕРУДА
Поезията е любовна мъка – като Христос орисана.
На кръст разпъната разлъка – не банкнотно задкулисие.

Евакуираш ли се в нея – като бездомник след война –
роб няма в теб да залинее или да стене сатана.

Убежище за Добрината. За слепия – амвонно слово.
Дихание от светлината на Слънцето!
И довод,
анатемосал зли ласкатели с лечителна отрова…
1972, 2019

25 години от земния свършек на Елиас КАНЕТИ – немскоезичен писател (белетрист, есеист, драматург), роден в Русе, България от сефарадско-еврейски произход. Получава Нобелова награда за литература (като австрийски писател) през 1981 г.

(25 юли 1905 – 14 август 1994)


БОГ ЩЕ НИ ПРИКЪТА

                “Предчувствията на поетите
са забравените приключения
на Бога.“
Елиас КАНЕТИ
Езикът ни замлъква, излитне ли Душата…

Любовното ни чувство – подгонено от злата
и кривогледа завист – убежище ли дири?

А може би изгубени в нощта на суетата,
сами си дебнем сянката…
А Тя като секира
Краката ни подсича и силата ни свлича,
агонно ни премята със съсък на змията.
Не иска и да знае, че Тялото ридае –
Езикът се вдървява, а Тялото ридае…

…Трева в ухото шепне – светулково и нежно.
И Бог ще ни прикъта в Душата си безбрежна!
1970; 1987, 2019

 

70 години от земния свършек на Морис МЕТЕРЛИНКбелгийски драматург, поет и есеист. Той пише на френски език, а стиховете и пиесите му са типични за символизма, получава Нобелова награда за литература през 1911 г.
(29 август 1862 – 6 май 1949)

МАМА МИ КАЗА
             “Ти мислиш, че само сега си на небето,
но небето е навсякъде…”
Морис МЕТЕРЛИНК
– Мамо, ти наистина ли си на Небето –
или невидимо край нас ни упътваш във всички несгоди?
А може би си цветята на гроба с прашец, нежно докосван от пчели?

Мамо, по-съвършени ли стават нашите Души в отвъдната Природа?
А ние сами ли сме си виновни – или по-висши сили от нас ни диктуват
да бъдем тук – на Земята – завистливи, алчни и зли?

– Разумът, синко, на земния човек е като кукувица –
радва, хитрува и мързелува.
А Душата му в Тялото е щастлива понякога колкото кръгло сираче.
Друго е на Небето – няма робство и завист,
и нито шпионки-очи
зад девет секретни брави…

А покрай вас ли? Там сме всякога,
усетим ли да налитате помежду си
както на плодна градина налитат вредни гризачи –
ту унесени в парична орисия,
ту от алчноокост покрусени…

…Евтино всичко е Тука – нито купуваме и нито продаваме.
Живеем от своите възможности да общуваме
с извънземни душеви хлябове…
И секретни брави нямаме – и нямаме нужда
от власт, войни и слава…

Времето тук не тиктака наперено
с разврата алчноок на тайни завеси…
А ние – ангелогласо уверени –
на Времето пеем приспивни песни…

1989; 1992, 2019

 

 

120 години от рождението и 55 годишни от земния свършек на Мигел Анхел АСТУРИАС – гватемалски писател, поет и дипломат, получил Нобелова награда за литература през 1967 г.

(19 октомври 1899 – 9 юни 1974)

 

ДОБРОТО

                „Бодли и страхове очакват тези,
                които се оставят съдбата да ги влече!“
                            Мигел Анхел АСТУРИАС
Маска няма Мъдрецът. Но мълчи ли, аз зная
Ин и Ян в него шепнат тайнотите на Рая.

…Гибел е да размахваш като сабя езика си,
еднорък да превърнеш милост който очаква…
…Лакомията сплашва със свистене камшиково.
А ДОБРОТО добрува не със човка на сврака.

А ДОБРОТО добрува със доброто си име –
страх от него не идва, нито страх ще го сплаши.
Трубадур е Доброто – със Душа херувимна:
усет има за Риска – щом отрова във чаша
раболепни велможи велзевулно предложат
и над свои глави, и под свои подножия…

…А Доброто добрува през пустини бодливи.
Страх от нищо То няма…
И във мене е живо!
1983, 2019

 

 

145 години от рождението на Уинстън ЧЪРЧИЛ

(30 ноември 187424 януари 1965)

ЗЕМНОВЛАСТИЕ

“Всяка власт корумпира,
абсолютната власт корумпира абсолютно.”
Уинстън ЧЪРЧИЛ
Управниците висши получават ли вдъхновение свише?
Чиракуват ли на Бога, щом се мислят за богоизбрани?
Ъгловите им погледи или погледите им миши
раболепна клоунада ли е или тренирано дарование?

Чий интерес защитават и чия справедливост?
Имитират ли чувство за дълг –
или голи ще влязат за народа в коприва?
Люпилня за коприна ли са техните грижи –
или са само гъсеници охранени?!
1978; 1991, 2019