Писах, писах, писах…

А за мене никой не пише…

Провинциално орисан –

Обичливо и Честно въздишам!

 

Ето ме: с Мъдри Книги Научни

и със изящни книги с ПОЕЗИЯ,

юбилеи свои улучвам,

трайно и нужно Слънце извезвам!

 

…Вечната завист вредом я виждам –

еховито, с нахалство пониква.

Някой за нея е все загрижен –

повече хора със нея да свикват.

 

А аз СЛЪНЦЕТО НУЖНО извезвам

и на Хора Добри съм полезен!

 

15 септември 2018 г.