СЛОВОТО БЪЛГАРСКО

190 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО

НА Петко Рачев СЛАВЕЙКОВ

„Всяка книга, всякой вестник има душа,

която има добър или лош дух!“

Петко Рачев СЛАВЕЙКОВ

 

Пеех си нещо наум или тихо…

 

Татко, защо все наяве си кихваш?!“ –

кратко ме пита синът ми Пенчо,

още ме пита в съня ми вечен…

 

Расна ми Пенчо, расна-порасна,

честно порасна и най-поетично…

Ето го – днес е сред чуждата раса:

вае си Словото най-най-лирично…

 

Словото Българско може да бъде

Ангелски Честно и Ангелски Чисто:

весело, мъдро – и с баснени гъдели

йони разпръсква от плодните листи!

Който желае, нека го вкуси –

в него сияе Небесно Изкуство!!!

 

Ноември, 2017