(Отвъдни метафорични прозрения

на Уилям ФОКНЪР)

 

„Човек може дълго време да живее с парите,

които чака.“

Уилям Фокнър

Успях и живеех с парите,

които все чаках…

И имаше някакъв смисъл, нали?!

 

Любовни жени  покрай мен си поплакваха…

Ядосано криввах –

сякаш нещастно над мене вали…

 

Много бързо това преминаваше – пак

имах все светли приумици в „тъмния мрак“.

 

 

Фините хора са мъдри и много успешни –

ококорват очите си с ОБИЧ, имат ли грешки!

 

…Клъввах като Птица Щастлива

зрънца пируетни –

най-нагледно сближавах своите разни късмети!

 

…Ъглено дишах,

когато заглеждах жени все щастливи –

 

райски живеех със тях

и все им докосвах любовните гриви!

 

1997, 2016