В памет на баба Мара –

майка на съпругата ми

Мисля си: „В Събота или в Неделя

това Преселение е чакано сякаш…

Ангели кротко ще ти постелят

и в Трайната Вечност ще те почакат…

 

Роб ли си бил ти или началник

там няма никой да те попита…

А гробът е близо, очите – страдални…

Погребваме Тяло, Душата – излита…

 

…Бог няма претенции – но всичко познава.

А ангели знаят от него за всичко…

 

…Безкраен си вече във родна държава –

а може би литваш с безкрайните птички?!”

 

2015-11-08