(Отдвъдни прозрения на Томас ЕЛИЪТ)
„Как се отказах от бокса ли? Реакциите ми бяхя
твърде бавни. Много по-лесно беше да стана поет.“
Томас ЕЛИЪТ
Тайно си пишех с момичета в клас…
Още обичах и бокса
в студентските луди години…
Мъдро се хванах веднъж и на бас:
ангел все повече ставах –
обичах момичета
все със погледи сини!
Съюзявах се бързо със тях –
после им пращах все Поезия с Грях…
Единично излизаха с мене
на Танци
и
на
разходки.
Любвеобилно ги спъвах
все със страстни походки!
И се справях чудесно
с вицове лесни!
Ъглообразно им сочих любовни квартири.
Те тогава за хайвер непонятен все ме натирваха…
1978, 1995, 2016