Къде сте мои студенти?!
Къде сте сега???
Не съм аз началник –
не режа ленти…
ДУШАТА ми все е в Тъга…
А някой щом се обади
и с Обич ме пита:“А Вие къде сте?!“,
дори и да бъда от два дена гладен,
ще кажа: “По мъничко хапвам пасти…“
И вие с кураж тогава ще кажете:
„А ние по много хапваме…
Децата ни имат куража
дори и пред нас да се цапат…
Какво възпитание?! Уж сме родители,
а те и дори не ни питат –
отиват при свои приятели тайно
и там с наркотици се „хранят“…
Ех, тез наркотици какво им харесват –
защо заблуждават главата си страстно?!
Нима не съзнават – сами се обесват
със мисли лъжовно-опасни?!
…Добре си живяхме при Вас, господине –
ДОБРО ни дарявахте все!
А днеска Небето и слънчево-синьо
ни тласка към ярост от зависти Псе!…“
2017